Изчисляване на такса водовземане от подземни студени води.

14.01.2019

Водовземането и ползването на водни обекти в България се регулира основно от Закона за водите. Целта на този закон е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване. Чрез закона се цели намаляване на замърсяването на водите, опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно море, както и прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества. Законът се стреми към намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества, както и прекратяване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни вещества. Освен това ЗВ е предназначен за предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите.

Тези цели се постигат чрез спазване на основни принципи, като следните имат отношение към определянето на такса за водовземане от подземни студени води:

За използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, за водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса (чл. 8, ал. 2 от ЗВ). Само общото водовземане и ползване на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно, като следва да се има предвид, че "собствени потребности на гражданите" са потребностите от вода за домакински цели, както и за водопой на животни и за поливане в границите на собствения имот, с изключение на потребностите от вода за извършването на стопанска дейност и упражняване професия или занаят.

Правното основание за заплащане на такса водовземане е регламентирано в чл. 194 от Закона за водите, а размерът ѝ, както и начина и реда за нейното изчисляване и заплащане е определен в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/ 29.12.2016 г. („Тарифата“)

Таксата за водовземане от подземни студени води за напояване се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, указани в Наредба за нормите за водопотребление.

Основната формула за изчисляване на такса водовземане от подземни студени води е:

Т = Е х W,

където:

Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.;

E – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 – в лв/куб. м;

W – размерът на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб. м.

Считано от 01.01.2017 г., Тарифата въвежда някои нови коефициенти при изчислението на такса водовземане от подземни студени води.

Първият е с означение „К1“ и съгласно чл. 3, ал. 3 от Тарифата и е въведен за ползване на собствено съоръжение и за отчитане на възстановяването на разходите за околна среда и/или ресурсните разходи. Стойността на този коефициент е 1,001.

При самостоятелно водоснабдяване (чрез собствени водовземни съоръжения) таксата за водовземане се умножава с корекционен коефициент К1 = 1,001.

Единичният размер на таксата (Е) за водовземане от подземни води се определя съобразно следната таблица, съгл. чл. 12, ал. 2 от Тарифата:

НомерЦел на ползване на отнетата водаЕдиничен размер на таксата - Е (в лв./куб. м) в сила от:
01.01.201701.01.201901.01.2021
1Обществено питейно-битово водоснабдяване0.020.020.02
2Самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато отнетата вода се ползва за питейно-битови цели0.070.090.11
3Обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури0.0120.0130.015
4Самостоятелно водоснабдяване за напояване на земеделски култури0.01430.01860.0229
5Водоснабдяване за животновъдство и аквакултури0.030.060.08
6Охлаждане на производствени машини и съоръжения в процеса на работата им0.00080.00080.0008
7Промишлено водоснабдяване0.070.080.09
8Самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато отнетата вода се ползва с цел производство на храни, лекарствени или козметични продукти0.070.080.09
9Водоснабдяване за други цели0.1970.2330.270

За коректното изчисление на такса водовземане от подземни студени води, използвани за напояване единичният размер на таксата се умножава, както следва:

Считано от 01.01.2017 г., Тарифата въвежда и икономическо облекчение за тези водоползватели, които регистрирани по Схема на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS). За такива лица, единичният размер на таксата за водовземане се умножава по 0,7.

Когато водоползвателят притежава разрешително по глава седма, раздел II от ЗООС (комплексно разрешително) и е изпълнил всички условия в разрешителното, единичният размер на таксата за водовземане се умножава по 0,7.

Разбира се, коректното изчисление на такса водовземане може да се извърши чрез измерване на отнетият при водовземането обем вода (“W”). Този обем вода се измерва чрез отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства (водомери).

В Тарифата е предвиден ред и за случаите, когато не са монтирани никакви водомери или не са монтирани отделни водомери за всяка отделна цел на водовземане, или при повреда в измервателните устройства:

Таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година по сметка на органа, издал разрешителното за водовземане.

Такса водовземане се дължи от датата на влизане в сила на издаденото разрешително за водовземане или когато използването на водите се осъществява без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, считано от влизането в сила на тарифата, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му.

Редът за деклариране на определеният размер на такса водовземане се спазва ежегодно, като до 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни за водовземане, за ползване на воден обект, включително за заустване и за отвеждане, и на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и публикуван на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите.

В срок един месец от получаването на данните, директорът на съответната басейнова дирекция извършва проверка на информацията и съответствието ѝ с резултатите от собствения мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол.

При съответствие на информацията, директорът на съответната басейнова дирекция уведомява писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, за срока за заплащането ѝ и за сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.

При несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата, директорът на басейнова дирекция назначава нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и за определяне размера на дължимата такса. В проверката участва и компетентният орган по издаване на разрешителното за водовземане или за ползване на воден обект, включително за заустване или отвеждане, или на комплексното разрешително, издадено по реда на ЗООС, или оправомощено от него длъжностно лице.

Екипът на екоФактор разполага с достатъчен капацитет за коректното изчисляване на такса водовземане от подземни студени води, а така също и такса водовземане от минерални води, такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води и др. В случай, че Ви е необходима помощ при изчисляване на таксата по Закона за водите, можете да се обърнете към нас

Водовземане от подземни води - Мисията възможна

28.06.2018

Водовземането в България е регламентирано в Закона за водите и Наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води. Компетентни органи за издаване на разрешително за водовземане са басейновите дирекции.

​Защо водовземането от подземни води в България се оказва Мисия абсурдна и на какво се дължи това?

Първо - В края на 2016 г. Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води претърпя изменения. Най-съществената част от тези изменения, що се отнася до изграждане на нови съоръжения за подземни води, налагат качествено ново изискване към титулярите на разрешителни за водовземане, а именно - необходимостта от Разрешение за строителство за съоръжението за подземни води. Съгласно чл. 89, ал. 5 от Наредбата, съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане представляват строежи от категория, съответстваща на категорията на водоснабдителната система или водоснабдявания обект. Накратко - ако водоснабдявания обект е Първа категория по чл. 137 от ЗУТ, то водовземното съоръжение, което смятате да изградите, независимо от неговия вид, конструкция, дълбочина и начин на разположение в подземното водно тяло, ще бъде Първа категория. Нещо като останалите обекти в тази категория - автомагистрали, електро- и топлоцентрали, строежи, криещи опасност от взрив и производствени предприятия с капацитет над 500 души. А водовземното съоръжение може да бъде обикновен, ръчно зидан, вертикален, двуметров кладенец предназначен за напояване на тревни площи и измиване на площадки ...

Второ - Намаляване на административната тежест върху бизнеса ясно си проличава. Държавата изисква две разрешителни за изграждане на съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане. Едното разрешително е по Закона за водите, а второто - по Закона за устройство на територията. Първото е неразделна част от документацията за издаване на второто. Ако тенденцията за намаляване на административната тежест върху бизнеса продължи в същата посока, очакваме скоро въвеждането на трето разрешително, неразделна част от документацията на което, ще бъдат Разрешителното за водовземане и Разрешението за строеж.

Трето - Издадените преди изменението на Наредбата разрешителни за водовземане от подземни води чрез нови съоръжения, не съдържат новите условия. И какво направиха басейновите дирекции за да спазят нормативните изисквания?! Изпратиха писма до титулярите на разрешителни, с които им вменяват новоприетите задължения. Остава въпросът - басейновите дирекции боряват ли с АПК, съгласно който индивидуален административен акт може да бъде обжалван? Разрешителното за водовземане е индивидуален административен акт. Писмото на БД не е!

Четвърто - Цена на процедурата по издаване на разрешителното за водовземане от подземни води. Ако попитате басейновите дирекции, каква е държавната такса за издаването на това разрешително, отговорът е удовлетворителен и почти приятен - 250 лв. Всъщност, това далеч не е така. Задължителен документ към заявлението за издаване на разрешително за водовземане е административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за одобряване, съответно съгласуване на инвестиционното предложение, за чието осъществяване се иска разрешаване на водовземането и/или ползването на водния обект (в т.ч. писмо от компетентния орган по отношение приложимата процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие). Цената за издаване на този акт е 500лв, съгласно чл. 1, ал. 5 т. 1 от Тарифата за таксите, които се събират в системата на МОСВ. Добавете таксите за издаване на разрешителното за строеж на водовземното съоръжение, таксите за издаване на актуална скица на водоснабдявания имот, таксите за съгласуване с ВиК оператор, енергоразпределително дружество, ПБЗН и др. Общо излиза малко над 1000 лв. О, забравихме че строежа е първа категория по ЗУТ. Таксата за издаване на разрешение за ползване на строежите от първа категория за водовземни съоръжения е 400 лв, съгласно чл. 31, ал. 2, т. 4 от Тарифа № 14. Плюс минус няколко дребни такси, таксички и таксенца - за справка, за издаване на удостоверение, дребни неща ....

Пето - Разрешително за водовземане се издава само и изключително:

  1. на юридически лица и на еднолични търговци;
  2. на физически лица само когато искането е за:
    • задоволяване на собствени потребности в случаите по чл. 44, ал. 6
    • заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3
    • минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени за управление и ползване на общини
    • земеделски цели от регистриран земеделски стопанин

С една дума - ако сте физическо лице и желаете да изграждате съоръжение за подземни води за стопански или земеделски цели, забравете!! Вие сте принуден да откриете дружество или да се регистрирате като земеделски производител.

Шесто - Любимото ни. Процедура и необходими документи. Към заявлението за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез нови съоръжения се изискват редица документи. Единият от тях е гореспоменатият административен акт, издаден по реда на глава шеста от ЗООС и/или чл. 31 от ЗБР. Съгласно т. 2, б. "Г" от Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС, задължително се преценява за необходимостта от извършването на ОВОС за инвестиционни намерения за изграждане на дълбоки сондажи за водоснабдяване. Тук имаме няколко неясноти, които струват време, нерви и пари на инвеститорите. Първата неяснота е свързана с компетентността на РИОСВ да прецени дали водовземното съоръжение е "сондаж". Втората неяснота е дефиницията за "дълбок сондаж" и компетентността на РИОСВ да се произнесе дали съоръжението, което инвеститора има намерение да изгради е 1. Дълбок и 2. Сондаж. Въпреки, че РИОСВ нямат изброената компетентност, винаги искат по служебен път становище от сътветната басейнова дирекция. И познайте какво - независимо от конструкцията и дълбочината, подлежите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Няма чиновник в тези институции, който да тълкува ЗООС и да укаже на инвеститора, че неговият двуметров, ръчно зидан, обикновен кладенец не подлежи на тази процедура. Става въпрос за 500лв държавна такса все пак. Към този абсурд ще добавим и т.нар. Обосновка на водовземането и Доклад за резултатите от изпълнени хидрогеоложки проучвания – ако в радиус от 1 километър от мястото на исканото водовземане няма издадени други разрешителни за водовземане. Какво означават тези документи накратко: Държавата иска от всеки инвеститор дръзнал да изгражда съоръжение за подземни води, да извърши за своя сметка проучването на държавната собственост, независимо от факта, че в съседен имот може да е извършвано същото, т.е. информацията за проучването на подземните води е налична в басейновите дирекции. Друг е въпросът, дали биха я предоставили по реда на Закона за достъп до обществена информация. Най-вероятно биха ви отказали достъпа до тази информация с аргумента, че тя засяга интересите на трето лице, което отказва предоставянето й. Няма значение, че информацията касае държавен (общ) ресурс, нормативно регулиран от държавна институция.

Седмо - Санитарно-охранителна зона. В случай, че добиваната вода от подземен водоизточник ще бъде използвана за питейно-битови нужди, попадате в един нов свят, наречен Санитарно-охранителна зона. Защо именно "нов свят"? Отворете Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Забелязахте ли годината на издаване? 2000 г.? 18 години по-късно, всичко в тази сфера е абсолютна мъгла, както през годината на милениума. И ако се чудите дали си заслужава да учредите СОЗ около вашето водовземно съоръжение, просто сменете целта на водовземането - вместо "питейно-битово водоснабдяване" пишете "други цели (измиване на плочки и напояване на райграс). Общинската администрация изисква "разрешително от басейнова дирекция", а не разрешително за водовземане от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване. Не се затормозявайте излишно с тази абсурдна процедура, която между впрочем някои басейнови дирекции използваха за да отчуждават територия от имоти на възложители само и само за да учредят СОЗ. Абсурдно ли ви се струва? На нас категорично да!

Осмо - Времетраене на процедурата по издаване на разрешително за водовземане от подземни води. Накратко - малко повече от една нормална човешка бременност. При наличие на непрекъснат късмет, контакти в различни институции и ясна идея какво, къде, от кого, срещу какво и как трябва да се направи. Ето аргументите - процедиране на преценяване необходимостта от извършване на ОВОС в РИОСВ - 90 дни; Издаване на разрешително за водовземане от БД - 90 дни; Издаване на разрешително за строеж - в зависимост от района (за гр. Варна 150 дни по данни от медии). И този срок е ако всички документи са актуални, коректни и налични.

Девето - Район, в който желаете да изграждате съоръжение за подземни води. Отново накратко. Не си мислете, че щом попадате в Дунавски басейнов район, разрешителното за водовземане ще бъде издадено непременно от Басейнова дирекция "Дунавски район". Корекцията на басейновите райони за управление на водите в България е извършено през 2009 г. и оттогава, вашият имот може да попада в Дунавски район, но разрешителното за водовземане от подземни води ще бъде издадено от Басейнова дирекция "Черноморски район". Защо се получава така? Не питайте! Няма особено, европейско, рамково, директивско, управленско, водно значение. Вероятно е бил водещ принципа - "Ако е просто, няма да е българско".

екоФактор може да направи тази мисия възможна, въпреки всичко това!